Понастоящем  роденият в Ямайка Муджи е един от най-известните духовни

Понастоящем  роденият в Ямайка Муджи е един от най-известните духовни учители в света. Милиони негови почитатели разискват смисъла и значимостта на словата му. Някои го назовават влъхва. Други прояснен. Муджи не е склонен нито с едното, нито с другото. Той оставя простите слова посредством него да приказват за истината, за себепознанието и за смисъла на живота.

Мислите и възприятията идват и си отиват, сходно на талази, играещи си по повърхността на океана. Остави ги да идват и да си отиват, това е естествено за вълните. Океанът, водата, вълните – това е едно и също. Ти просто бъди очевидец.

Вие създавате атмосферата на вътрешните си усеща. Ако не им се противопоставяте, ще видите какъв брой е елементарно да си кажете: „ Ето, в този момент се демонстрира това възприятие, аз съм наясно с него, дано пристигна, да постои и да си тръгне, а при мен ще остане единствено това, което Съм. “

Само този, който е кадърен да плава по естествения ход на събитията с неговите разочарования, е благополучен.

Твоят блян да контролираш живота – управлява теб.

Не се опитвай да напъхаш живота в някакъв проект, появил се в мозъка ти. Приеми го с лекост. Нека всеки миг бъде едно изобретение.

Изправи се пред страховете си и престани да разрешаваш на мозъка да те държи в иго.

Умът е като вятър. Постоянно е в придвижване – такава е природата напразно. Истинското Аз е пространство. Безкрайно. И не се движи.

Умът и тялoтo ca нeнacитни нa тъpceния и yceщaния – пocтoяннo пътyвaт. Eдинcтвeнo Cъpцeтo нищo нe тъpcи – нeгoвaтa oбитeл e Бeзĸpaйнa... и ĸъдeтo и дa oтидeтe, тo винaги e y дoмa.

В сърцето си ти си създание, цялостно с обич и покой. Не е нужно да отиваш където и да е, с цел да намериш покоя. Той е тъкмо там, където си ти.

Ако не обърнеш внимание на някаква мисъл, тя няма да има никаква власт над теб. Не е даже нужно да се отървеш от нея. Тя просто няма да съществува.

Слънцето не е там, с цел да ни свети или с цел да помогне на някой да се снабди с бронзов загар. Слънцето просто съществува. Истинското „ Аз “ е като слънцето. То просто съществува.

Животът не ти дължи нищо. Когато осъзнаеш това, ще бъдеш признателен за всеки момент.

Нещо те е довело до тук, в този момент. Довери се на тази мощ.

Животът е импровизиран танц, който поражда от цялото. Не му е необходим повествовател. Той просто е!

Животът ти протича естествено. Не му се меси! Нека всичко идва по реда си. Остани в неутрална осъзнатост.

Всички пътища на душата се стремят към Единството, към Океана на Битието. Съществуват голям брой пътища за Ума; и няма път за Сърцето, тъй като Сърцето е безпределно и изпълва себе си с всичко.

Ако действаш съгласно повелите на сърцето, в никакъв случай няма да навредиш на различен.

Слушаш ли сърцето си, започваш да се движиш в вярна посока и спираш да се замисляш, вярна ли е или не.

Ако се поспреш и почувстваш биенето на личното си сърце, ще се окажеш зад рамките на мозъка, в сегашния миг, който е безусловно приключен и цялостен.

Идеята, че представляваш нещо изключително и вярата в това разбиране, е цялостна илюзия, безспорна заблуда.

Защо е нужно да се опитваш да бъдеш нещо изключително, когато просто можеш да бъдеш себе си?

Ако мога да дам някакъв съвет, бих споделил: не се отъждествявай с нищо. Бъди безусловно празен. Бъди никой и нищо. И забележи, няма да загубиш нищо друго, с изключение на една заблуда.

Не се подценявай и не се надценявай. Не казвай, кой си, тъй като даже това не знаеш. Остани запустял – без отъждествяване и планове. Остани в тишина. Позволи на Истината да ти покаже, кой си.

Ти не можеш да възприемеш себе си. Можеш единствено да възприемеш някаква концепция за себе си. Всичко което можеш да видиш, няма по какъв начин да си ти.

Ако искаш да намериш Себе си, загуби себе си.

Когато изчезне личността, изчезват и личностните проблеми.

Личността е единствено дреха, която носи същинското „ Аз “ в продължение на времето, наречено живот. Тялото също е единствено дреха, която ти се дава за това време живот.

Да се родиш в човешко тяло е прелестна опция да опознаеш това, което е оттатък формата.

Развий си навика да мислиш за себе си като за схващане, а не като за тяло или персона. Не се асоциирай с обект или идея.

Ако не се нуждаеш от никакви старания да дишаш, не се нуждаеш и от такива да бъдеш себе си. Всички практики са нужни на мозъка, не за „ Аз “-а. Той е съвършен и без тях.

Умиращият от апетит не се „ интересува “ от храната, както задушаващият се не се „ интересува “ от въздуха. Жаждата за независимост, за Себепознание не е интерес, тя е витална нужда.

Никой не желае да си свободен. Даже този, който те обича, се опасява, че ще станеш свободен. Защото когато си свободен, ти си непредсказуем. Ти дори не знаеш какво ще кажеш след секунда или какво ще правиш. Ти си същински. Това плаши ума…

Ако се страхувате да загубите нещо, не можете да му се наслаждавате.

Там, където има горделивост, обвързаност и предпочитание – там има и страдалчество. Когато се пробудим от незнанието и осъзнаем същинската си природа, страданията изчезват.

Когато сте свободни, не се нуждаете от утвърждение, дори не ви е нужно да сте обичани.

Всичко се схваща в Тишината, когато няма никой, който да я прави оценка.

Толкова доста неща притеглят вниманието ти. Но сега, в който се фокусираш върху самото внимание, настава Тишина. Именно тя ти открива Истината.

Ако това, което правиш ти е мъчно, замисли се – нужно ли ти е?

Върши единствено това, което леко ти се отдава, не прави нищо свръх силите си.

В момента, в който се откажете от патериците си, ще можете да танцувате. До момента, в който не се откажете от тях, не знаете, че можете.

Ако думите ми са правилни, то Ти си този, които ги прави такива. Те оживяват в теб, тъй като ги слушаш със Сърцето си.

Аз не мога да ви направя щастливи. Мога единствено да ви припомня, че Щастието е към този момент тук и да насоча вниманието ви към Източника.

Снимки: Satsang, Enlightenment & Non Duality Videos; Mooji TV; Pinterest